Ако я нараняваш – време е да се спреш

Може би си викал по нея. Може би си я бутал, хванал силно, ударил. Може би си и забранил да говори с приятелки, следиш и телефона, или контролираш всичко у дома.
Може би не го наричаш „насилие“. Но дълбоко в себе си знаеш – прекалил си. Отново.

Истината, която не можеш да игнорираш:

• Никой не ти е длъжен да търпи гнева ти.
• Любовта не боли – страхът не е знак на уважение.
• Да бъдеш мъж не означава да владееш, а да уважаваш.

„Не знам какво ми става“ не е оправдание.

Да крещиш, да заплашваш, да удряш, да принуждаваш партньорката си – това не е изблик на емоции. Това е насилие.
Може да си израснал в дом с насилие, може самият ти да си бил нараняван – но това не ти дава право да продължиш модела.

Имаш избор. И носиш отговорност.

Да се промениш не е лесно. Но е възможно.
Промяната започва, когато поемеш отговорност, без да обвиняваш другия.
Когато кажеш: „Да, аз съм проблемът. И искам да го реша.“

Какво можеш да направиш днес:

🛑 Спри насилието – сега.
📞 Обади се за помощ.
👤 Говори с психолог.
📚 Запиши се в програма за овладяване на агресията.

Полезни контакти и ресурси в България:

📍 Национална телефонна линия за пострадали от насилие:

0800 186 76 – безплатна, анонимна, 24/7
👉 Подходяща и за мъже, които търсят помощ за собственото си поведение.

📍 Асоциация Анимус – София

Имат програма за работа с извършители на домашно насилие.
🔗 https://animusassociation.org
📞 02/983 52 05
📩 office@animusassociation.org

Промяната не се случва за ден – но започва с решение.

Да нараняваш жена, която обичаш – това не е доказателство за сила. Това е страх, контрол, болка, предавана нататък.
Можеш да я спреш. Сега. Прекъсни модела! Върни си свободата!

Не чакай тя да си тръгне. Или полицията да почука. Или децата ти да започнат да се страхуват от теб.
Промени се – заради себе си, заради нея, заради тях.