Силата на настоящия момент – тук и сега

Времето все не стига. Плановете са безкрайни, мислите ни се въртят около това, което вече се е случило… или което „трябва“ да стане. И в цялото това бързане често пропускаме нещо изключително важно – настоящия момент.
Но истината е проста: животът се случва сега. Не утре, не след седмица, не когато най-накрая всичко се подреди „както трябва“. Тук и сега – това е реалността.
Какво значи да си „тук и сега“?
Да си в настоящето не е някаква магическа техника или философия, достъпна само за медитиращи монаси в планината. Това е просто умението да присъстваш. Да усещаш – себе си, хората около теб, това, което се случва в момента. Без да бягаш от него, без да го анализираш прекалено.
Защо толкова трудно го постигаме?
Свикнали сме умът ни да прескача напред-назад – мислим за миналото, тревожим се за бъдещето. Телефонът бипка, социалните мрежи ни дърпат вниманието, а задачите никога не свършват. И така моментът „сега“ се изплъзва между пръстите ни.
Какво печелим, когато присъстваме?
Много неща, наистина. Ето някои от тях:
- По-малко тревожност, повече спокойствие
- По-ясен ум и по-добра концентрация
- Истинско свързване с другите хора
- Повече радост от малките неща
Как да се върнем в момента?
Не е нужно да се запишеш на курс по медитация (макар че това също помага). Ето няколко съвсем простички начина:
- Спри за момент и просто вдишай дълбоко, коремно. После издишай докрай. Повтори няколко пъти.
- Когато ядеш, опитай да го правиш бавно – усети вкуса, аромата, текстурата.
- Когато вървиш навън, остави телефона в джоба и просто наблюдавай – хората, дърветата, слънцето, вятъра.
- Пиши в дневник как се чувстваш, без да се цензурираш.
- Прегърни близък човек – осъзнато, с внимание.
Малките моменти правят голямата картина
Чакаме „големите“ неща – повишение, нова връзка, пътуване… Но животът не е само от тези върхове. Животът е и в първото кафе сутрин, в смеха с приятел, в изгрева и залеза, в мириса на дъжда. Малките моменти са тези, които наистина ни правят живи.
И не забравяй…
Именно днес градим своето утре. С начина, по който мислим, говорим, обичаме, дишаме. С всяко „тук и сега“, което изберем да изживеем пълноценно.
Осъзнатост и любов ви пожелавам – тук и сега, когато четеш това 🙂
С обич, Ася