Доверието в психологическата работа

В първата година от живота си, в зависимост от отношението на обгрижващия възрастен, ние формираме базисното си доверие в живота. Ако сме имали нужда от храна или нещо друго, много сме плакали като бебета, но нашата майка (или човек, който се грижи за бебето) не е успявала да разбере нашата нужда и съответно да я задоволи като ни нахрани, преоблече, погушка и това се е случвало системно – то тогава още, ние сме изгубили своето доверие в живота, в другите, в себе си.
Как да забележим това днес? Ами трудно се доверяваме на другите, плахи сме, не изразяваме своите чувства и нужди. Мисленето ни е негативно, все очакваме нещо лошо да се случи, страхуваме се, че някой ще ни навреди, предаде. Нагласата за живота – всичко е трудно, не мога да разчитам на никого. Прекомерна нужда от контрол над всичко и всички.
И обратното – ако сме били добре обгрижвани и е задоволявана всяка наша нужда своевременно, прегръщани сме достатъчно, то тогава ние си изграждаме стабилно базисно доверие. Вярваме в живота, в себе си, в другите, мисленето е позитивно, фокусът е върху положителното.
Нека си представим един човек с дефицит на доверие при психолога. Трудно ще се довери, възможно е да постави под съмнение неговите компетенции, ще премълчи важна информация, ще намери за какво да го съди и критикува. Тогава работата не би могла да бъде ефективна. Дори и да имате развито базово доверие, също може да не се свържете с човека срещу вас. Ако имате критика, която не може да споделите – то тогава значи доверието не е изградено. За изграждане на доверие е нужно време – при липса на базовото доверие – времето може да е по-дълго, но средно около 5 сесии са достатъчни, за да прецениш дали можеш да се свържеш с точно този специалист.
Изберете психолог – интуитивно, оставете душата да се свърже с човека, с когото ще работите. Умът често заблуждава. Важно е, когато сте готови да отделяте време и средства, за да работите със специалист психолог, да можете да изчиствате всяка мисъл, която пречи на доверието помежду ви. Първото правило е – да няма цензура на мисълта. Това е важно, защото не е случайно, че дадената мисъл, чувство, усещане се появява именно в това защитено пространство. Необходимо е да се сподели и да се обърне внимание.
Едно от основните етични правила в психологическата работа е гарантирана конфиденциалност. Всичко, което споделяте в кабинета на психолога – си остава там, освен ако не е застрашен нечий живот. Това е добра възможност да се разтоварите от дълго пазени тайни, да поговорите за тях с независим човек, да чуете друга гледна точка.
Психологът ви приема такъв, какъвто сте. Не ви съди и критикува. Способен е на емпатия, т.е. умее да съчувства, да разбира болката ви, но без да се слива с нея. Това дава възможност ситуацията, в която се намирате да се погледне от друг ъгъл, да се видят ползите, да се открият силните ви страни.
Ако не усещате едно от тези качества е добре да споделите със специалиста своите усещания, за да разсее той съмненията ви и вие да сте сигурен за себе си дали е възможна доверителна връзка с точно този психолог. Не се притеснявайте, ако установите, че не е възможна такава. Ние сме много различни хора – по характер,темперамент, вибрационно поле и не с всеки можем да се свържем. Просто без доверие, резултати не могат да бъдат постигнати и няма смисъл да си губим времето взаимно.
Пожелавам ви успех по пътя,
С обич, Ася