Отговорност и вина

Прави ми впечатление, че когато заговоря с някого за отговорността, която той носи за живота си – някак оставам неразбрана. Много често хората като чуят отговорност и разбират всъщност – вина. Двете са различни, обаче.

Вината – това е едно от най-неприятните чувства, които можем да изпитваме. В съда – обявяват хората за виновни, когато има доказателства за извършеното престъпление, след това обвиняемия трябва да поеме отговорността. А ние приемаме и раздаваме вината, много често – без никакво основание. Склонни сме да осъждаме и обвиняваме себе си или другите. Но когато го правим ние прехвърляме отговорността.

Казваме – “Той е виновен, че се чувствам така”, например.

Не, никой не е виновен за нечий чувства, лична е отговорността за чувствата. Това, което може да се направи е да се споделят. “Когато ти говориш така, правиш това, аз се чувствам тъжен, ядосан, виновен…” И човека отсреща ще промени поведението си, ако може и не иска да се чувстваме по този начин, но не е длъжен и не е виновен за нищо в този случай, има свободната воля да реши.

И обратно – “Аз съм виновен, че на майка ми й стана лошо”. Абсолютно няма такова нещо. Подобен вид самообвинение може да действа много разрушително на психиката. Тук отговорността е на майката, че не е споделила как се чувства, че не е взела мерки да приеме или промени дадената ситуация, която е допринесла за нейното здравословно състояние, че не се е погрижила за себе си. Отговорността е нейна, виновни няма.

Другото, което правим с вината е да я вменяваме на другите съзнателно или не. Не го казваме пряко, но от думите ни се усеща, че обвиняваме събеседника за нещо. Широкоразпространен вид манипулация. Родителите го правят с децата, повечето случаи неосъзнато. Насилникът, агресорът го прави с жертвата, така че пребитата жена, например,  след това да се чувства виновна, едва ли не, че го е предизвикала.

В случая с насилието жертвата е отговорна само за това, че стои в такива разрушителни взаимоотношения, че търпи нещо, което никой не заслужава. Насилникът най-често е психопатна личност, несклонна в повечето случаи да изпитва вина и да поема отговорност.

А какво е да сме отговорни?. Напоследък често се спекулира с тази дума, замества се нейното значение. Отговорност най-общо бих го нарекла – “да вземеш живота си в ръце”:

– “Аз правя това и живея с последтсвията. Ако не ми харесват последствията (не се самосъжалявам, обвинявам), променям нещо, правя нещата по друг начин.”

Само когато сами овластим себе си, ще можем да намерим своя път. Когато всичко извън нас е “виновно” за това, което сме – ние се предаваме, оставяме се на течението и губим силата си да управляваме собствения си живот.

Основно качество на отговорността е – истината. Лъжата е бягство от отговорност.

Съществува и отговорност към другите, за живот в общество. Отговорност за цялото.

Пример: Когато си болен не се доближаваш до хората, изхвърляш боклука в коша, не вдигаш шум през нощта и по обяд, спазваш поетите ангажименти, мислиш как да допринесеш на цялото – хора и природа или поне да не вредиш съзнателно. Когато си известна личност и много хора те следват – внимаваш какъв пример даваш, и т.н.

Надявам се, че успяхте да направите разлика между отговорност и вина.

Колкото повече поемаме отговорност за живота си, толкова по-малко вина ще чувстваме. Пожелавам ви отговорно пътуване – напред и нагоре по спиралата на съзнанието.