Откраднатата брадва

Един човек станал сутринта и както обикновено тръгнал да върши работата си из двора. Когато отишъл да си вземе брадвата, той установил, че я няма. Тук търсил, там търсил – никъде я нямало. Претърсил целия двор, къщата, постройките за животните. Няма я! Явно някой я е откраднал! “Кой може да е? Трябва да е някой, който вчера е влизал в двора ми…” – мислел си селянинът. И изведнъж се сетил: “Ами да! Съседът е! Нали вчера идва да ми върне ведрото, което му бях дал назаем. Друг не е идвал. Срам няма този човек! Аз му услужих, а той в замяна да ми открадне брадвата!”

Същият ден, като излязъл и минал покрай къщата на съседа си, забелязал, че човекът се държи много странно. Работел съсредоточено в двора си и дори не вдигнал глава да го поздрави. “Той е! Явно е гузен и не смее да ме погледне!” – помислил си.

На следващия ден го срещнал на пазара. Съседът изглеждал точно като крадец. На лицето му било изписано, че крие нещо. Озъртал се притеснено и не смеел да срещне погледа му.

“Знаех си, че е той! – продължавал да се гневи селянинът, но се чудел как да повдигне въпроса за открадната брадва. – Все пак не съм го видял с очите си да я взима. Как да го обвиня направо?”

Прибрал се вкъщи, а мисълта за крадеца не му давала мира. Е, ще си купи нова брадва. Но може би е добре да отнесе въпроса до съдията. Успокоил се малко от тези мисли и се заловил за работата си. Изведнъж забелязал нещо да проблясва в тревата. Навел се и какво да види – острието на брадвата. Явно се била претълкулила  от купчината с дърва и останала скрита между високите треви.

– Е, добре, че се намети! – зарадвал се селянинът. – Хем няма да купувам нова, хем няма да си развалям отношенията със съседа.

На другия ден, когато минал покрай “крадеца”, той си бил отново предишния му съсед – добър и честен човек. По нищо не приличал на крадец, лицето му било спокойно и ведро. Работил нещо в градината си.”Явно се е навел над лехите и не вижда, че минавам. Иначе непременно щеше да ме поздрави.” – казал си селянинът и отминал.

Из книгата “Винаги има надежда – 150 притчи за изкуството на живота”

Замислете се – как нашият ум променя нашата реалност?! Виждаме нещата така, както ни се иска да ги видим според нашите убеждения.

Тази притча ни напомня да се замислим преди да съдим другия? Да подлагаме на съмнение и проверка всяка наша мисъл и убеждение. Брадвата може да я приемем за символ на нашата осъзнатост. Когато я изгубим – ние виждаме нещата изкривени от ума, от егото. Но е важното да я намерим – преди да сме изгубили прекалено много други, по-важни ценности.

Всеки от нас попада в този капан на ума, но е важно да си изградим механизми, които да ни помагат да го разпознаваме.

Работата на психолозите е точно тази. Може да помага затова и приятел или близък човек, който ви познава добре. Докато не успявате вече самостоятелно да разпознавате и прекъсвате поведенческия модел.

Успех!

С обич,

Ася