Дъното

Когато чувстваш, че си стигнал дъното, знай че предстои изкачване. Всеки от нас през живота си е стигал своето дъно, но въпреки всичко, сме успявали да намерим сили и да продължим напред и нагоре. Важното е да не се отказваме от живота. Когато сме били бебета – не сме се отказали от всичките падания и сме проходили, за да станем това, което сме сега…а има още накъде да растем! Духовното и личностно израстване е нашата цел тук.

Пътят ни на земята не е равен – той е с котловини и върхове, има дъно, има и небе.

Когато вървиш надолу, възможно е  и  да  не си дадеш сметка за това, докато не удариш дъното. Тогава може да бъдеш отхвърлен от всички, които си обичал вследствие на твоите действия или пък просто да се чувстваш самотен и неразбран, провален или изгубен…за всеки дъното си е различно.

Усещаме дъното, когато претърпим някаква загуба – на близък човек, работа, дори на свободата си. Ако почувстваме, че сме достигнали нашето дъно – можем да останем колкото ни е нужно, да се отпуснем в неговата сивота, да му позволим да бъде такова, каквото е.

След това идва време и на приемането – приемаме своето положение. Само след като сме го приели , важно е да си простим, да се прегърнем и да започнем изкачването – нагоре, с търпение – крачка по крачка, с вяра в нашите възможности, с доверие в живота, с постоянство, с благодарност.

Животът е спадове и върхове – не можем да сме само горе, не бива и да бъдем само долу. Когато сме горе е важно да сме благодарни и присъстващи и когато сме долу отново е важното да бъдем – благодарни и присъстващи, с новата осъзнатост, с новите уроци, със знанието, че “и това ще мине”.

Разбира се, когато не можем да се справим сами – трябва да потърсим помощ, подкрепа – от приятел, от родител, от специалист.

Това е и моята работа – да ви подам ръка, когато имате нужда, да ви изслушам без осъждане, да ви разбера, да ви подкрепя и да ви дам една друга гледна точка, за мен ще е чест да бъда до вас – във вашето изкачване.

С обич, Ася!