Душата и нейната цел

Това, което ме привлече отначало към психологията е преводът на самата дума – (от гръцки: ψυχή – душа, дух, λόγος – наука) , наука за душата. В мен се породи едно силно желание да разбера повече за душата – моята и на хората като цяло – за пътя, за целта, за смисъла. В процеса на моето себепознание, следвайки интуицията си, успях да разбера много за моята душа и нейната цел. Разбира се давам си сметка, че знам всъщност една много малка частица от всичкото, но все пак се радвам, че вървя по пътя на яснотата.

В книгата “Разговори с Бога” на Нийл Доналд Уолш (препоръчвам), се разказва за двата свята.

Единият – това е този на Абсолюта, аз го наричам Царството на душите – там всичко е Едно, няма противоречия, няма дуалност, няма противоположности, представям си го като блаженство и хармония.

Другият е светът, в който живеем – материалният, физически свят на дуалността. Душата, за да може да разбере какво всъщност е хармония, тя трябва да знае какво е и обратното – напрежение, дискомфорт. Именно за това тя си избира да го преживее  – тук на Земята. Душите ни идват тук, за да преживяват точно определени чувства, възприятия, усещания.

Всяка душа си прави свой предварителен план, сключва договори и с други души за общи преживявания, поставя си знаци и започва животът. Свободната воля е по-силна и плановете могат да се променят в движение,но целта е една и душата се стреми към тази цел. Отклонението от целта може да се усети като физическа болка или болест, или като психическо страдание. Затова, когато преживяваме нещо – емоция, физическо неразположение, депресивно състояние или друго, е важно да успеем да направим връзка с нашата душа.

Как може да стане това?

С помощта на специалист – психолог или психотерапевт.

С медитация и съзерцание.

С подходяща книга или водене на дневник с прозрения.

Слушане и четене на лекции от различни духовни водачи и мъдреци (важно е да не се следва сляпо една личност, а да се чуват различни просветлени учители и да се вниква в посланията)

Умът, душата и тялото е важно да работят в сътрудничество за постигане на целта. Умът, посредством нашите негативни мисли, е този, който често ни отклонява от пътя…и когато това стане, тялото се опитва да ни го покаже по различни начини. Затова, когато ни заболи глава – преди да посегнем към хапчето – е важно да се запитаме -Какво става с нас? Накъде вървим? Правим ли най-доброто, на което сме способни за нас и за другите? Тревожим ли се прекалено?

Ако имате нужда от подкрепа за връзка с вашата душа и припомнянето на нейната цел – свържете се с мен.

Ася