Психо – емоционалния свят на децата

Ако погледнем назад в нашия произход, в родовите корени и предните няколко поколения, ще забележим как се изменят ценностите на възпитанието и психичните възможности на индивида.

Да се върнем в детството на нашите прабаби и прадядовци, около 20-те и 30- те години. Тогава най-важното е било да се трудиш на полето, на нивата, в балкана. Семействата са създавали много деца, за да има работна ръка, но много от децата не са успявали и да оцелеят. Умирали от болести, неглижиране и други причини. Тогава сякаш най-важното е било да работиш и децата са били отглеждани, за същото. Водещо е било материалното, базисните физиологични нужди, оцеляването.

Тези отрудени деца са успели да променят модела и са създавали семейства, за които да се грижат подобаващо. Създавали са по-малко деца, но полагали адекватни грижи за тях – стремели са се да имат покрив на главата, храна на масата, и що годе някаква хигиена. Водещо е почтеното съществуване, здраве, сигурност.

Така растяли нашите баби и дядовци, които се научили, че е важно да се осигури на децата къща и храна, те създали още по-малко деца, за да могат да си позволят тази грижа за тях. Водещото – материалното, дом и храна, моралните ценности, сигурност.

Техните деца обаче вече имали и едни други нужди  – нуждата от емоционално изразяване, обич, подкрепа. Но родителите им нямали капацитета да им ги дадат, необходимо е разбиране и прошка. Сега тези деца са нашите родители, които се стараят да ни дадат точно това, което самите те не са получили, но в стремежа си да полагат грижи за децата си те пропускат грижата за себе си и искат да дадат нещо, което всъщност нямат. Те не могат да пораснат, психически и емоционално – те си остават децата, които търсят внимание.

А нашето поколение? То се разкъсва между грижата за своите родители и за своите деца. Това, което е наша отговорност, за да прекъснем модела, е да се погрижим за себе си, за нашия психически и емоционален свят, за нашата увереност и самоуважение и след това да можем адекватно да дадем на нашите деца любов, внимание, подкрепа, от каквито имат нужда, за да се стремят към самоусъвършенстване и постижения. А за нашите родители можем да дадем- разбиране, приемане, прошка, подкрепа.

Това, което наблюдавам в родителите с възможности днес – те се стремят по всякакъв начин да осигурят на детето си интелигентност, да му развиват талантите, да го записват на всякакви курсове. Това е чудесно, но стига да не пропускат да се погрижат за неговите психо-емоционални нужди. Детето от какво се нуждае? От внимание – качествено прекарано внимание с родителите си, дълбоки разговори, пространство да говори за чувствата си, смях и игри, споделеност, разбирателство между майката и бащата, яснота за случващото се в семейството, от адекватен личен пример. Това ще развие у него увереност и желание за самоусъвършенстване.

Разгледайте пирамидата на Маслоу за потребностите на човека и вижте вие къде се намирате, на кое стъпало сте? Опитайте да определите и вашите близки къде са сега и ги разберете, че ако не са задоволени долните им стъпала, няма как те да дават от това, което е в горните. Тук не може да се прескача. Човек може да даде само толкова, колкото има. Така че, погрижете се за вашите нужди, за да можете да отговорите и на тези на вашите деца. Успех!

С обич, Ася