Любовта към себе си е ключът към щастието, обичайки себе си, ние се 
освобождаваме от всички отрицателни нагласи, вникваме в нашата вътрешна истина и ставаме способни да раздаваме любов. Да обичаш себе си, обаче, се оказва трудна задача, тъй като през цялото ни съществуване са ни изпращали послания, че трябва да бъдем „някакви“, за да бъдем достойни за обич. Несъзнателно нашите родители са ни учили, че любовта трябва да се заслужи, че тя е условна. Но истината се оказва друга. Истината е, че ние трябва да приемем себе си каквито сме, със състрадание, да си простим отминалите грешки, да се поучим от тях и да продължим уверени с любов и грижа за себе си.
Какво ни спира и пречи да се обичаме? · Отношението на другите – критика, осъждане, укоряване Независимо дали те са насочени към нас или към другите, те не ни носят нищо положително. Това, което можем да направим ние за себе си е – да не ги приемаме лично нещата и да се освободим от тяхната тежест. Да не ги ползваме и в отношенията си с другите, защото това създава само конфликти и негативни емоции и за двете страни. Критиката е саморазрушение, нямаш право да критикуваш нито събитията, нито хората, нито себе си. Да се опитаме да бъдем разбиращи и опрощаващи. · Задържането на емоциите – Задържането и потискането на негативните емоции води до множество външни проблеми и натрупване на болка, която в даден момент ще намери своето проявление по неприятен за нас начин – чрез болест, паник атаки, тикове, и други психосоматични състояния. Необходимо е разбиране и освобождаване на емоциите, защото нищо не се губи, а просто разяжда отвътре. Когато емоциите се познават и освобождават, това дава възможност да продължим пречистени, обичайки себе си. · Тежестта на миналото – Всеки има своето минало, със своите хубави и лоши спомени. Именно лошите спомени за отминали грешки и провали потискат любовта към себе си, с болезнени мисли и истории случили се някога. Необходимо е да се осовободим от миналото. Как? Като си вземем необходимите уроци, простим на себе си и на когото още се налага и продължим свободни напред, където всички възможности за любов и щастие съществуват, осъзнавайки, че имаме само настоящия момент и това, което можем да направим е да даваме най-доброто, на което сме способни във всеки момент, да бъдем най-добрата версия на себе си, да се обичаме каквито сме
тук и сега, с цялата ни опитност.
Преодолявайки тези пречки можем да направим и още, за да си помогнем по пътя на любовта към себе си.
- Да бъдем най-добрия си приятел Как се държим с най-добрите си приятели? Обичаме ги, подкрепяме
ги, разбираме ги, внимателни сме към тях, смеем се заедно над грешките, не се фокусираме върху негативното, а търсим
положителните страни на всяка ситуация. Търсим усмивката им. Е, нека бъдем най-добър приятел и на себе си.
2. Да се грижим за себе си Нека да се грижим повече за своето тяло, то е нашият дом тук на земята. Да се опитаме да се храним здравословно, да се движим
активно, да си осигуряваме необходимите часове за сън, да се разхождаме из природата и да правим нещата, които ни карат да се чувстваме добре.
3. Да отделяме време за хората, които обичаме – Когато човек изпитва любов към себе си, той заразява с любов и другите, раздава любов безусловно. Има такива хора, да се заобиколим с тях, да приемаме любов, така ще можем да се обикнемmи да раздваме и ние. 4. Оставайте сами със себе си – медитирайте за любов
Оставайте в тишината, научете се да си бъдете самодостатъчни.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ!
И ще завършим с цитат от осъзнаването и равносметката, която си е направил Чарли Чаплин, какво му е дало това, че обича себе си:
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са самопредупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича “автентичност”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това “признание”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам
това “зрелост”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това”увереност в себе си”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това”простота”.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме
отблъскваше от самия мен. В началото наричах това “позиция на здравословния егоизъм”. Сега го наричам “любов към самия себе си”.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент
правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е “скромност”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за
бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това “реализация”.
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка”мъдрост на сърцето”.
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:”Това е животът!”
Чарли Чаплин
Реч на собствената му седемдесетгодишнина
С обич,
Ася